Бившите – или как неусетно пропускаме най-важните моменти от живота си

Какво е важно за нас? Семейството? Приятелите? Образованието? Спорта? Процентите на важност на тези понятия варират и се определят от самата личност. А осъзнаваме ли,че едно от най-важните ни ценности са спомените? А осъзнаваме ли,че това са спомените за бившите ни половинки? Защо оценяваме моментите прекарани с тях чак след края на връзката? Тук голяма роля играят спомените. Те са всичко останало от поредната „перфектна“ връзка , която сме имали . Спомняме си първата целувка с този човек,първата среща и куп други неща . Какъв отпечатък в нашият живот са оставили те? ОГРОМЕН. Без тях нямаше да сме това ,което сме във връзките в момента. Опит. Това е всичко,което ни дават те. Така ли ? Заради това ли масово търсим бройката?Заради това ли искаме много,много нови гаджета? Забравихме ли предишните? Може би да,може би не. Защо вече не се търси дългата,пълна с радост връзка? Защо паднахме на нивото да търсим само физическият контакт? Може би БИВШИТЕ ни принудиха. ТЕ са тези лошите. А НИЕ? Замислихме ли се ? Колко наранихме? Колко оставихме? Колко подминахме? Защо? Обвиняваме тях,те са лоши,те са виновни,те ни нараниха. И пак питам? А НИЕ? Съжаляваме за гадостите,които им причинихме. Да,така е. Може би ги обичаме и сега. Не знаем. Какво означават сънищата с тях,които продължават до ден днешен? Те означават ли,че ги обичаме още ? Продължаваме да мълчим,да се опитваме да ги забравим. Продължаваме напред. Но безсънните нощи,спомените ли са това така желано продължение на живота ни?

Спомените са ни нужни така както дишането. Ако погледнем анатомично едно тяло съзнаваме,че то не може без да диша,а ако погледнем на душата като част от нас,от тялото ни си правим извода,че и тя трябва да има нужда от нещо,което да я храни. Това са спомените. Те са неизбежна част от нас. А спомените за БИВШИТЕ са болна тема,те не се споменават. Ако се опитаме да изровим всеки един спомен от хубавите връзки,които сме имали какъв тип спомени ще преобладават? Хубави,разбира се. Ние забравяме лошите в стремежа да представим тази връзка с БИВШ като перфектна,дори да не е била такава реално. Защо? Може би защото нямаме достатъчно пълноценни връзки? Може би заради това лошите връзки ги правим перфектни в очите на другите. Търсим внимание,искаме да ни завиждат за перфектната връзка с тях ? Всяка съставена от лоши и добри фрагменти.

И всъщност какво представява една перфектна връзка? Социолози от цял свят се питат това. Всеки иска да знае формулата. Проблема е друг. Осъзнаваме,че една връзка е оставила отпечатък в съзнанието ни , чак след като тя е приключила. Разбираме , че тя е значила много за нас. Но е късно. Прекалено късно. Понякога правим отчаяни опити да върнем загубеното,да възтановим тази хармония, която сме имали във връзката. В 2/100 случая това става,но както сами забелязвате,в повечето случаи-НЕ. Защо ли? Може би защото хубавите неща се случват само по веднъж и защото изпушената цигара е само един фас,който никога няма да гори отново,поне не както преди. Ние с този опит да върнем старото буквално се опитваме да изпушим този филтър,който е останал,този фас. Нека си представим,че всяка хубава връзка всъщност е една цигара. Тя се пали с огън,може и само с искра(както се казва – „между нас прехвърчат искри“) . Та тази искра може би ще запали цигарата,а може би не. Може би ще пламне любовта между вас,а може би не. Но нека предположим,че с тази искра сме запалили цигарата. Тя започва да гори. Гори,гори… Консуматорът на цигарата се чувства перфектно. Той всмуква дима на тази цигара(дима символизира красивото на тази връзка,моментите прекарани заедно). Вярно е,че консуматорът понякога почва да кашля от този дим.Тук виждаме и лошите моменти,които му причиняват кашлицата.Но това не го спира. Той продължава да пуши от тази цигара. Консуматорът(ние) продължаваме да консумираме тази цигара,да всмукваме този дим,който ни кара да се чувстваме добре. Любовта е никотинът,от който се нуждаем. Цигарата продължава да гори. Но стигаме почти до края,до филтъра и ние го усещаме.Виждаме,че тази цигара е към края си,връзката е към края си. Знаем,че скоро ще свърши и това ни дразни,не искаме да започваме всичко отново. С това дразнене и съзнаване за края на едно нещо ние допълнително допринасяме за унищожителния край. Цигарата бива угасена. Връзката – приключена. Остава само и единствено споменът за хубавия цигарен дим,за цигарата и за сладостта изпитана от консумирането й. Този спомен дори след много време ни подтиква да изровим фаса и да опитаме да го запалим,този път не с искра,а директно с огън.Нямаме търпение,искаме го много силно и нямаме нужда от искрата,защото при нея вероятността е „може би“. Ние искаме сигурност. Палим фаса(търсим си старата половинка). Той започва да дими,но вкуса е ужасен. След секунди осъзнаваме,че ние няма какво да консумираме вече. Този филтър негоден за консумиране. Гасим го отново. Осъзнаваме силата на загубата. Осъзнаваме пагубността на тази цигара и какво ни причини тя . Тук се настанява депресията,отчаянието. Скръбта към загубеното,това,което няма да се върне. Много опасен момент от живота ни. Трябва да се подходи много внимателно към него. Ако преодолеем този момент успешно и преодолеем депресията всичко ще е наред(може би?) . Тук идва тезата ми от по-горе. Остава споменът.Този спомен за хубавия дим от страхотната цигара. Остава само той.

И ако си направим равносметка на всички минути,дни,месеци,години изминали в припомняне на хубавите моменти ще разберем,че те са страшно много. Много. Как да продължим ли ? Можем само да се надяваме,че ще намерим друга цигара,с почти същият вкус,защото всички знаем,че големите любови са невъзможни да се копират и повторят. Все пак остава надеждата за ПОЧТИ същата цигара. Всички храним една надежда за нещо поне подобно на миналото. И така до появата на новата цигара, на новото опиянение, изпитано от дима и процесът се повтаря … Отново и отново …

Високото самочувствие във „ВИП“ средите на България

Самочувствие.  Самочувствието означава себеуважение.  Необходимо или не? Необходимо е за да живееш в мир със себе си и околните. Но защо това пречи на тях ? Като синоними в тълковния речник на българският език са посочени понятията : съзнание, самосъзнание, себеуважение и себеусещане. Та, какво лошо виждате Вие в това индивида да осъзнава какво е той всъщност, къде се намира той в йерархията на обществото ?  Високото,прекалено високото самочувствие не липсва на така наречените „звезди“ на българския небосклон. Но заслужено и правилно ли е това ? Прекаленото самочувствие вреди на личността,то създава една илюзия – илюзия за истинският образ на личността.  Но нормалното самочувстие не вреди,ами е в полза,защото прекалената себекритичност съсипва и проваля личността , както и нейното развитие . Когато съществува тази себекритичност личността е винаги недоволна от постигнатото,винаги иска още,винаги смята,че не е направила каквото трябва, както трябва. Себекритичността е нож с две остриета. Може да те тласне към развитие и да те стимулира , но и да те накара да мислиш,че всичко , което правиш не е достатъчно перфектно. Тази критичност е много опасна за перфекционистите и максималистите.

Да се върнем на темата . Високото самочувствие на звездите на България е напълно заслужено,с покритие . Завистта няма място тук.  Тези хора са постигнали нещо, успяли да изпъкнат и да се реализират цялостно. Какъв е проблемът обаче ? Проблемът е,че това дразни обикновените хора,особено нереализиралите се,тези оставили живота си да тече по течението на мътната вода .  Много трудно е да се изкачиш от дъното до повръхността на мътната вода . Нищо не се вижда,очите почват да се чувстват уморени, тялото и духа се уморяват от качването , от рибите , които пречат и те дърпат надолу. И ти се отказваш, падаш отново долу,а не трябва . НИКОГА не трябва да се отказваме от живота и „качването“ по стълбата на обществото . Звездите на България са извървяли този път , те са изплували от мястото, от където са тръгнали. Те са ГОРЕ – на повръхността. И това ни дразни. Защо ? Не разбирам.  Те са едни успешни личности , със собствен живот, с многото пари , с многото къщи. Пак казвам,че съвсем неправилно е да присъства тук завистта и злобата в коментарите ни за тях . Това,че ти не харесваш нещо(някого) не значи , че това нещо,този някой не е там , и че не е успял  и направил нещо в този живот . Това,че аз не харесвам определен изпълнител не значи , че той не е там и не е успял да се наложи и да направи нещо за това общество.  Защо да не се „надуват“ казано жаргонно,питам аз ? Защо да не определят кога да общуват с някого ? Защо ние казваме за този,който не ни е дал така желаният автограф ,че е надут? Не живеем ли в свободна държава,в държава, в която сме свободни да избираме с кого да дружим и с кого да общуваме ? Те нямат ли това право? Или те са звезди,те трябва да изпълняват нашите желания ? Трябва да си пият кафето с всеки от феновете си ? Трябва да си пишат с тях в интернет постоянно ? Нашите звезди масово го правят това и така се губи смисълът на думата „звезда“ , защото тя,звездата като астрономически обект е нещо недостижимо,нещо,което не можем да докоснем , а можем само да гледаме от далеч . Кога видяхте една световно известна звезда като Мадона да си общува с феновете чрез интернет или да си пие кафето с тях ? До сега не се е случвало . Всички искат да познават звездите и да са първи приятели с тях,но нека оставим този избор на тях . Тяхното високо самочувствие се основава на постигнати неща в живота и със сигурност е с покритие . Пак питам , защо ни дразни това ?

Ако трябва да говоря за псевдо – „звездите“ , които срещаме всеки ден навсякъде – в училище , в офиса , на улицата , темата ще е дълга. Те са едни личности(приемаме,че са се оформили като личности), които имат себе си за нещо възвишено,нещо над другите . Но с какво те изпъкват и защо позволяваме да доминират над нас ? Защо мълчим на момичето , което минава по коридора на училище с всичките си фенове момченца(желаещи само да спят с нея) ? Защо позволяваме да ни тъпчат ? Защо не заставаме срещу тях и не им го кажем в очите ? Защо говорим зад гърба на това момиче примерно ? Тук и ние сме виновни. Ние сме лицемерни . Лесно е да обсъдиш някого зад гърба му, но лесно ли е да му го кажеш в очите ? Ако беше лесно,щяхме да го правим постоянно, но тъй като не е лесно,ние не го правим и така „надувките“ си остават номер 1 а ние сме в сянка. Защо хората не искат да изпъкват? Защо не искат да са различни ? На този въпрос съм отговорил в предишният ми пост . Там говоря за трудността да бъдеш различен , както и за опасностите , които крие различността . Отговорът на този въпрос е, че ние се страхуваме , въпреки , че дълбоко в себе си ние всички искаме да бъдем забелязани , да бъдем оценени .

Изводът е,че не трябва да завиждаме на успелите, а да се опитваме да им подражаваме(тук пояснявам,че понятието „подражавам“  НЕ е еквивалент на „копирам“) , да се опитаме да минем по техния път и да стигнем до нивото , до което са стигнали те . Но е много лесно да минеш по отъпкана пътека. По – трудната част на изкачването в обществото е отъпкването на собствена пътечка. При този сложен процес ще се появят много дразнители , недоброжелатели, такива , който ще ни спъват . Но това не трябва да ни спира .

НИКОГА НЕ СПИРАЙ ДА ЖЕЛАЕШ ДА ЖИВЕЕШ ПЪЛНОЦЕННО, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ОТ ЖИВОТА! Посягането на живота си е само зов за помощ и акт на безсилие . Никой не може да ти помогне , ако ти не си помогнеш сам . Сам срещу всички. Ако успееш да изградиш нещо в живота си и не спираш да живееш пълноценно – НАДУВАЙ СЕ , ИМАЙ ВИСОКО САМОЧУВСТВИЕ . Нека това да ти е пролемът. А злобните коментари на другите остави на тях , те са техен проблем . Живейте живота си , както искате да го живеете хора . Никога не се спирайте пред нищо,защото животът е дар , а даровете и подаръците не се изхвърлят на боклука , нали така ? Това беше от мен за днес .

Ще завърша пак със същото обръщение като миналият път : Да живеят успелите ! Нека ги има тях, за да имаме стимул да стигнем тяхното ниво . А тяхното високо самочувстие нека е техен , а не наш проблем .

Употребени ли сме?

Втория ми пост ще бъде на тема „Употребени ли сме“, въобще за употребеността на това общество . Колкото и „добронамерени,толерантни и отворени“ да са българите според масовото мнение всички знаем,че не е така(или поне голяма част от обществото) .

Ние можем и СМЕ страшно нетолерантни към новото,към неизпитаното и нечуваното. Страхуваме се да покажем какви сме отвътре,в душата си. Тук възниква въпроса и проблема : Защо? Този въпрос си го задаваме всеки ден. Защо ми се случва това? Какво направих ? Къде сгреших? Защо имам двойка по определен предмет? Защо съм самотен? Защо имам това ,което имам? Защо съм такъв? На тези въпроси може да бъде отговорено . На някои от тях можем да отговорим на себе си и ние самите , но на други не. Просто някои от събитията не зависят от нас, а това дали имаш двойка, дали ще се реализираш правилно и успешно в живота ЗАВИСИ ОТ ТЕБ. Това го определяме НИЕ – хората . Защо си такъв ли ? Защото обществото те е принудило .  Ние носим всекидневно маски , зад които се крием. Тук е въпроса да питам отново – ЗАЩО? И ще повторя – Защото обществото ни принуди . Това НЕтолерантно общество , тази омраза ,  която е посадена отдавна , преди много години , когато е създаден света. Тази омраза е растяла,растяла, узряла и прераснала дори в Злоба с голямо З. Злоба  , от която не можем да се отървем , но можем да се абстрахираме от нея (донякъде) . Но колкото и да игнорираш и да се абстрахираш от това,което те спира да се оформиш като личност ти знаеш , че това нещо е там . Знаеш , че съществува и ще го има още дълго време. Как да се абстрахираш тогава? Отговорът на този въпрос ще оставя на вас . Аз не мога,а искам да отговоря на него . Принудени сме да носим тези маски , които не сваляме дори пред себе си . Принудени сме да си изграждаме образ, който е огледален на собствения ни такъв. Но това огледало , в което се оглеждаме  e огледалото на обществото,а то е криво.

И тук ще се върна на въпроса : Употребени ли сме? Слушам на всички познатата ни поп-фолк песен „Употребена“ и абстрахирайки се от курвенския образ,който създава песента на изпълнителя се питам – Употребени ли сме ? ДА! Употребени сме и то до краен предел. Употребена е добротата ни , желанието за помощ , желанието за живот . УПОТРЕБЕНО,УПОТРЕБЕНО,УПОТРЕБЕНО ! А всички знаем,че втората цедка не е със същия вкус като първата . Ние сме покварени,изстискани,унищожени,принизени . Кои сме ние? Различните. Аз не харесвам различните, харесвам отличаващите се,но различните се отличават от тълпата,така,че двете понятия се припокриват. Когато има едно стадо овце , които са бели и между тях изникне черната, различната,отличаващата се, това бие на очи . Това дразни . Дразнят ни и всячески се опитваме да унищожим черната овца . Но тя заслужава ли го ? Тя виновна ли е , че е различна?  В някои от случаите овцата сама си избира да е различна с цел забелязване. Но в повечето случаи това е просто съдба.  „Линчувайте я!“ – крещи народът. И това става. Другия вариант е да се възползва от нейната доброта,желание за живот,за нови неща до максимум. Тогава тя не е вече черната,различната , тя е просто Употребената . Цитирам песента : „Всичко е лъжа,заблуда , всичко е лъжа.“ Така е. Всичко е лъжа,всичко е маска, всичко е заблуда с цел ОЦЕЛЯВАНЕ,оцеляване в това жестоко общество . Но защо всички искат другите да са като Хайдегеровия Das Man ? Защо трябва да правим неща , които не харесваме само за да се вмъкнем в групата , в обществото ? Защо да се сливаме с тълпата ? Казват,че различното и отличаващото се се цени много nowadays, но не е така . То прави медиен бум , скандал , с който електронните,телевизионните и печатните медии си изкарват хляба . Казват  : „няма лош ПР,няма лоша реклама“ . Така е , но на каква цена? Плащаме,плащаме и накрая оставаме разобличени , празни , употребени и без средства за плащане. Вече всичко е показано и видяно . Ами сега ? Сега на къде?  Какво става ,когато се изчерпаме? Къде да търсим новите извори ? В душата си . Там където всичко е безкрайно,истинско,чувствително и чупливо . Но ако покажем , че сме чупливи,чувствителни това ще се хареса ли на обществото ? Ще предизвика ли медиен бум ? Отговорът за съжаление е НЕ.  Обществото в България винаги търси скандала , порока , пошлото , евтиното . Заради това нашите фолк „певачки“ са толкова популярни, със скъпо платени участия , с модерни и лъскави дрешки .  Не ме разбирайте погрешно,аз слушам чалга и то много . Нямам нищо против нея като жанр , а имам против тези , които наложиха курвенския образ на изпълнителите на жанра. Заради такива като тях се говорят небивалици за тях . Но тук е парадоксът. Всички мразели , не слушали чалга , отвратени били , но в същото време виждам същите тези индивиди в дискотеките(жаргонно наречени – чалготеки) как се напиват, дивеят,откачат и танцуват на точно тази музика . И не, не ми минавайте с номера : „Аз като пийна слушам каквото има“ . Няма такова нещо . Ако един човек има принципи , той ще си ги уважава и ще ги спазва .

Етикетите,които се лепват на хората са най-ужасното нещо . Те правят така,че другите индивиди да не искат примерно да общуват с различния . Лошото на българите е ,че лепват етикети , а не осъзнават какво правят с това на пръв поглед „безобидно“ действие . Лепват етикета „курва“ , „педал“ , „глупак“ , „олигофрен“(дори без да знаят,че Олигофренията е болест) . И след като е сложен този етикет на челото на различния той бива отхвърлян . Много от тях(етикетаджиите) лепват понятието „курва“ на личност , която те дори не познават лично . Много е лесно да сложиш етикет. МНОГО . Но задавате ли си въпроса колко трудно се отмива гадостта после ? Не. Точно заради такива , които дори не са се оформили като личности , не знаещи какво всъщност значи думата „олигофрен“ и кого биха могли да нарекат така , не знаещи дори как да напишат думата „педерасТ“ обществото и различните страдат . Но кой ги пита тях ? Кой ще им подаде ръка ? Кой ще ги пита „Добре ли си?“ след поредната психическа или физическа атака навън,извън границите на дома,на ценностите, на бащиното огнище ? Тези социопати не мислят за това , нека поясним и подробно думата социопат и защо ги определям така : „СОЦИОПАТ – индивид, антиобществен в основата си, в резултат често попадащ в различни конфликти, но никога не си вади изводи от неприятните преживявания и наказания, причина за които се явяват собствените му действия. Тези хора са лишени от лоялност към обществото, близките си и обкръжението си. Техния „дефект“ се състои в това, че са неспособни да контролират себе си, те просто не говорят или не разсъждават преди да направят нещо. Неспособни са да отговарят за постъпките си, незачитане на чуждите права. Като цяло – това са социално ощетени хора.“  Не си правите изводи от неприятните преживявания, не сте лоялни,не сте толерантни, неспособни сте да контролирате себе си и най-важното НЕ МИСЛИТЕ ПРЕДИ ДА ПРАВИТЕ НЕЩО .  Аз мисля,че тези , които са били малтретирани , унижавани преди сами стават такива след време(визирам педофилите,убийците,изнасилвачите както и социопатите) . Повечето побойници са били пребивани вкъщи преди да излязат на улицата и да пребият до смърт поредния по-слаб от тях . Те просто трябва да си изкарат яда на някого . Тук е момента да апелирам към родителите : КАКВО ПРАВИТЕ С ДЕЦАТА СИ ? Защо си мислите ,че с бой се решава проблем ? Удариш ли си детето ти просто всяваш злоба в него , която по-късно изригва като вулкан върху безпомощните. И до кога родителите няма да знаят какво прави милото,добро дете извън дома си ? До кога няма да знаете,че вашето малко,мило дете навън се дрогира,бие другите и краде ? Ще кажете : „Ами аз от къде да зная,при положение,че то не говори с мен за нищо и не споделя? “ . А питахте ли се ЗАЩО ? Отново този въпрос от началото на поста ми . ЗАЩО питам аз ? Защото вие сте си създали образ на родител , който няма да разбере детето си и ще го укорява и наказва за желанието му да опознае света . Вие го слагате в окови . Вие му налагате скапаните(извинявам се за грубия език) консервативни закони. Вие не му давате нито грам свобода , а уж сме в свободна държава.  Ограничавате го постоянно, затваряте го , карате го прави неща,които то не харесва , карате го да преследва неосъществените ви мечти , налагате му болните си амбиции.  Аз никога не бях ограничаван . Никога нямах вечерен час , а майка ми просто ме питаше „Кажи ми час ,  в който ще си вкъщи“ . Така майка ми ме научи да държа на думата си . Благодаря . Не мислите ли, че като го ограничавате след това всичко , което сте се опитвали да изградите ще рухне ? Това дете ще порасне , ще стане студент и тогава ще има пълната свобода , а всички знаем , че затвореното животно пуснато на свобода не знае какво да прави и се губи – рухва . Не случайно оприличавам хората с животни . Ние сме като тях , ние от тях сме произлезли . Само, че сме с ум . НО къде е този ум в последните 10 години ? Успяваме ли да разсъждаваме и да избираме правилното и неболезненото ? Отговорът оставям на вас .

Доста се отклоних от основната ми тема, съжалявам. Исках просто да кажа това,което държа в себе си отдавна . Надявам се да Ви е харесал поста ми , ще се радвам на коментари и оспорване на мението ми , както и на една хубава дискусия .

Да живеят употребените,за да имат върху кого да си изливат яда социопатите . Благодаря .

Първото „Здравей“

Много отдавна се чудих къде да пиша това , което мисля . Чудя се къде да пиша възмущението си от това разклатено общество . Много неща имам да кажа и ще го направя, но нека не е хаотично . Бързо и кратко представяне : Казвам се Боби,живея в град Видин към момента, роден съм тук , смятам да ставам студент тази година и да изчезна от този Пуст с голямо П град . На осемнадесет години съм , завършвам ГПЧЕ „Йордан Радичков“  тази година. Първите 10 години от живота си съм прекарал в Сърбия . Там учих,живях и имах приятели . Сега ходя там само за да видя баба си веднъж в годината. Страшно освободен съм от задръжки,супер НЕконсервативен съм, определям се като човек , с когото можеш да прекараш един хубав следобяд.  Имам влечение към езици , особено към английския. Зодия Телец съм,което не зная дали е за добро или за зло . Това е всичко,което бих искал да кажа за себе си,всичко останало ще се разбира в последствие.

Ето и моя снимка :